Как обикновените хора реагираха на нацизма?
Мнозина видяха света през нацистките очи и говореха ума си на езика на Нами. Те почувстваха омраза и гняв нараства вътре в тях, когато видяха някой, който прилича на евреин. Те маркираха къщите на евреите и съобщиха за подозрителни съседи. Те наистина вярваха, че нацизмът ще донесе просперитет и ще подобри общото благополучие.
Но не всеки германец беше нацист. Мнозина организират нацизма на активна съпротива, възпиращи полицейски репресии и смърт. Голямото мнозинство от германците обаче бяха пасивни зрители и апатични свидетели. Те бяха твърде уплашени да действат, да се различават, да протестират. Те предпочитаха да погледнат. Пастор Нимолер, борец за съпротива, наблюдаваше отсъствие на протест, странно мълчание, сред обикновените германци пред брутални и организирани престъпления, извършени срещу хора в нацистката империя. Той пише трогателно за това мълчание:
„Първо дойдоха за комунистите,
Е, не бях комунист-
Така че не казах нищо.
Тогава те дойдоха за социалдемократите,
Е, аз не бях социалдемократ
Така че не направих нищо,
Тогава те дойдоха за синдикалистите,
Но аз не бях синдикалист.
И тогава те дойдоха за евреите,
Но не бях евреин-така че направих малко.
Тогава, когато дойдоха за мен,
Не остана никой, който да се отстоява за мен;
Дейност
Защо Ема Кранц казва: „Бих могъл да кажа само за себе си? Как виждате нейното мнение?
Каре 1
Липсата на загриженост ли беше само за нацистките жертви само заради терора? Не, казва Лорънс Рийс, който е интервюирал хора от разнообразен произход за неотдавнашния си документален филм „Нацистите: Предупреждение от историята“. Ерна Кранц, обикновен немски тийнейджър през 30 -те години на миналия век и баба сега, каза на Рийс: ‘1930 г. предлага проблясък на надеждата, не само за безработните, но и за всички, за всички ние се чувствахме потиснати. От моя собствен опит можех да кажа, че заплатите се увеличават и Германия сякаш възвърна чувството си за цел. Можех само да кажа за себе си, реших, че е подходящ момент. Хареса ми. Това, което евреите чувстваха в нацистката Германия, е съвсем различна история. Шарлот Берад тайно записа мечтите на хората в дневника си и по -късно ги публикува в силно смущаваща книга, наречена Третият Рач на DRAMS. Тя описва как самите евреи започнаха да вярват в нацистките стереотипи за тях. Те мечтаеха за закачените си носове, черна коса и очи, еврейски външен вид и движения на тялото. Стереотипните изображения, публикувани в нацистката преса, преследваха евреите. Те ги смутиха дори в мечтите си. Евреите загинаха много смъртни случаи, още преди да стигнат до газовата камера.
Language: Bulgarian
Science, MCQs